Пътят към Червен пресича скалите на Поломието и отвежда право към Средновековния град – там, където от 12-ти до 14 век тук кипи бурен живот и се пази от нашественици Дунавската част от територията на Второто българско царство.
Стъпвайки по камъните на пътеката към крепостта, ако човек затвори очи и има въображение, ще се пренесе във времето и ще усети онази градска култура, за която е чел в книгите или е гледал в скъпите кино продукции. Сега е тихо, но някъде във времето още се чува звънът на камбаните от църквите и манастирите на този хълм.
През лятото обаче тук е шумно, защото археолозите не престават да изследват наследството, оставено от Червенския болярин.
Някога, преди векове, Червен /красив, хубав/ бил изключително живописен и е аристократичното допълнение на долината на река Русенски Лом. Вътрешният укрепен град е на висок хълм, а в подножието му е бил разположен външният град. Някога тук е имало много гори и когато пътешественикът е излизал от тях, пред погледа му е грейвал прекрасен градски силует, в който хармонично са се редували църкви и жилища, високи и ниски, обемни и по-малки постройки, разположени амфитеатрално. Феодалният замък естествено е бил на най-представителното и най-недостъпното място, и е бил много импозантен. Над жилищните сгради са се извисявали църквите, строени в стила на Търновснката архитектурна школа. Две от общо шестнайсетте червенски църкви са най-големите в България. Те са изглеждали като църквите в Несебър – с редуване на пояси от камък и тухли за декорация, с богата пластична украса и със стенописи, бележещи върхове в българското изобразително изкуство. Намерените при разкопки железни, керамични, златни, сребърни и други предмети доказват, че тук са живели хора с особено чувство за естетика както в бита си, така и за сградите, които строели. Славата на града е била толкова голяма и след разрушаването му, че всички пътешественици до Феликс Каниц не са пропускали да го посетят.
Ако сте изкушени от изобразителното изкуство, тук е мястото, където можете да изпитате колко силен е талантът ви и колко е мощно въображението ви. Имаме кула, имаме основи на сгради – само трябва ръка, за да ги издигне и съживи на платното.
Тук духът на Средновековието е изчистил жестокостта си и присъства само с аристократизма си. Исторически е доказано, че Червен е останал встрани от големите военни действия. Не че е нямало хора – тук са живели над 10 000 червенци, а в столицата са били 30 000, предимно по-бедни и необразовани. Червен е бил духовен център с добре организирана градска среда.
Разкопките в Средновековния град започват през 1910 г. от проф. Златарски по поръчка на Софийското археологическо дружество. Богатството на Червен обаче започва да се показва едва след 1961 г. и досега изцяло е проучена цитаделата, като всичко е консервирано и експонирано. Разкрити са феодалният замък, църквите, много обществени сгради, крепостни стени, жилища, улици, стопански постройки. Съседните хълмове и подножието, където са били занаятчийските квартали все още пазят историята за бурния живот в крепостта.
Когато тръгне човек по пътеката надолу, преживял във въображението си срещите с боляри и духовници, продължава да пътува във времето и да търси Средновековния дух. Намира материалното му изражение в основите на селските къщи – всички те издигнати с камъни от крепостта, но иска още. Ще трябва време, за да осъзнаят местните жители каква златна ябълка имат в ръцете си, какво наследство носят, какви занаяти крият.
Автор: Ася Пенчева