Ако тръгнете за Каран Върбовка и искате да се поклоните на света Марина, трябва задължително да зададете дестинацията в GPS навигацията. Указателни табели просто няма. Другият вариант е да ви водят сърцето и вярата. Със сигурност ще стигнете и така, защото силата на света Марина е голяма.
Манастирът е сгушен в гората на равнината и тук царуват спокойствието и уютът. Макар и малък, този Божи дом е пълен с живот и от него извира жива вода. Защо именно тук е изграден манастир в чест на светата великомъченица Марина?
Легендата разказва, че в “турския ден” – така хората в Поломието наричат годините на османското владичество, се случило сляпо родено момиче да се препъне и да падне върху ручей, от който извирала вода. Станало чудо и детето прогледнало. Баща му, турски големец, бил удивен и попитал българите какъв ден е този и на кого дължи чудото с детето си. Отговорили му, че е Денят на света Маринка. Тогава благодарният мюсюлманин подарил на православните земята, за да изградят там своя черква в прослава на света Марина. До ден днешен в центъра на храма стои аязмото, откъдето потекла живата вода за лек на вярващите и със застъпничеството на света Марина пред Бога.
От стотици години потокът от поклонници не стихва и християни от близо и далеч търсят помощ и подкрепа в манастира. Само през тази година тук отец Филарет кръстил девет бебета, заченати с любов, вяра и силна молитва към светицата. Тук, в обителта, живеят един игумен и две доброволки. Казват, че света Марина им помага във всяко начинание и бързат да потвърдят с доказателство.
Случило се последната седмица, когато в манастира свършили картофите и препаратът за чинии. Вярно, тук идват много хора, оставят много неща, но предимно такива за требите. По чудо дошъл възрастен господин, който извадил от колата си чувал с картофи и бутилка препарат. Казал, че сам не знаел защо ги донесъл – нещо /някой/ така го накарало. Виждате ли, казва доброволката Мира Бонджова, чудеса стават всяки ден, стига да имаме очи да ги видим и сърце да ги усетим.
Че водата е лековита, твърдят от столетия. За разлика от други места по света, тук тази жива вода тече в изобилие и е напълно достъпна и безплатна за всеки, който има нужда. Разбира се, че са се правили опити да се бутилира и продава, но света Марина направила така, че тази търговия да престане и да раздава даром това, което има за болките на хората.
Тя и друго направила, разказва отец Филарет. Преди всеки храмов празника – 17 юли, пред портите на манастира търговци разпъвали сергии с дрехи, сладкиши, подаръци – всичко, което има на всеки панаир. Не се харесало на света Марина и ги изгонила. Как? – ами докато разпънели сергиите си, плисвал проливен дъжд, който утихвал само за литургията. Така година, две, три, пет и търговците се отказали да печелят от божия народ в дома на светицата.
За празника обаче вече трета година поред идват румънски певци, които заедно с български свещеници правят службата божествено красива. Димитри Александру Войческу, възпитаник на майстор в ортодоксалното пеене в Гърция, пристигнал тук, в Каран Върбовка, за да благодари на света Марина. Поискал в знак на признателност да изпее атакиста на св.Марина в края на службата. Пял толкова вълнуващо и вдъхновено, че славата му се разчула и на следващата година заприиждали поклонници с различна вяра. Мюсюлмани питат за него, разпъват одеяла в двора на манастира и чакат да дойдат певците, да им разтърсят душата, да повикат ангелогласно Бога.
Засега там, в манастира, не може да се нощува, но и това ще стане до следващото лято. Ако тръгнете за манастира, прочетете малко повече за светицата, за да може разговорите ви с отец Филарет и доброволките да са за духовното, за Бога, за чудесата. И тримата говорят английски език, което в такива случаи не просто сваля бариери, а създава приятелства. Защото Господ това прави – хора събира!
Автор: Ася Пенчева