Казват, че в Поломието няма по-голям от Големия Нисовски скален манастир. Носи името на светите Константин и Елена и е от времето на манастирите, образувани в скалните кухини в каньона на притоците на Русенски Лом. През лятото пътеката до манастира се скрива от избуялите треви, но за ентусиастите това не е трудност, която може да ги спре.
До манастира няма асфалт, паркинг или заведение за хранене. Тръгва се от моста над Мали Лом в края на село Нисово и се върви около час и половина срещу течението по десния бряг. През повечето време покрай реката е проходимо за колело, но от време на време трябва да се слиза.
Манастирът се вижда високо над поляната край реката. До него се стига по главозамайваща стълба, изсечена в скалата. Останките представляват храм с две вкопани каменни гробни корита и килии като разширения на съществували ниши. Там още личат процепите, в които монасите са закачали дървените конструкции. Останките от средновековната стенопис са изследвани от археолога Карел Шкорпил, но в съвременността учените не са му отделили специално внимание.
Големият Нисовски скален манастир бил създаден вероятно още през XI в. Легендите разправят за отец Павел, който неуморно преписвал книги с помощта на зографи от района. Накрая дори цар Иван-Асен Втори посетил манастира и това е напълно възможно, тъй като владетелят е бил гост на всички манастири в Поломието.
На север, по десния бряг на Мали Лом, се намира Малкият Нисовски манастир. Скалните му килии и стъпалата нагоре са разрушени. До църквата може да се стигне само ако си смел катерач и имаш необходимата осигуровка.
Всъщност Нисово е благодатно село за кратък, но съдържателен туризъм. От тук започват още три маршрута, които са различни по характер.
Първият е дендропътеката, която запознава с растителните видове в района – дървесни и храстови. Дължината на маршрута е 6 км и започва от село Нисово на изхода за Попово, пред моста над Мали Лом. Върви се вляво по черен път срещу течението на реката. Минава се покрай колония на белогръд бързолет – защитените от закона птички, които летят като стрели и дори спят летейки. В района има изградено мостче и място за палене на огън от туристите. Самата дендропътека чертае кръг с дължина около 2 км. По нея могат да се видят в различни условия на развитие около 20 местни дървестни и храстови видове, които са обозначени с табелки. След това започва изкачване по широка пътека до скална площадка с изключителен панорамен изглед към река Мали Лом. Пътеката води край ръба на скалите до космат дъб, а от там се тръгва надясно и надолу по стръмна пътека до ливадите край реката. От там до селото е лесно.
Друга пътека води до вековния бряст край село Нисово, който обаче вече е само в спомените на хората. Преди няколко години старият бряст просто се умори, полегна на една страна до реката и загина. Млади фиданки се опитват да възстановят спомена, но дървото, което беше на 600 години, няма как да се върне. Началната точка на маршрута отново е селото, но в източния му край. Маршрутът с дължина 6 км преминава през християнско гробище от 17 век, продължава нагоре по скалите, минава край рибарниците на селото и следва пътека на изток до скална площадка в горната част на скалите, откъдето се открива панорама към останките от село Галица. От април до октомври привечер от моста над река Бели Лом могат да се наблюдават ловуващи прилепи.
Цялото разнообразие на животински и растителни видове се дължи на факта, че този район попада в границите на Природен парк “Русенски Лом” и Натура 2000, където всяка човешка дейност е напълно забранена.
Автор: Ася Пенчева