До село Ряхово се стига лесно и бързо както по шосе, така и по река. По суша е на около 30 км, по Дунава също толкова, само че надолу по течението. Споменаването на реката никак не е случайно. Точно на ряховския бряг може лесно да се извади лодката от водата, има чудесно място за отдих на самия бряг, а и плуването за удоволствие там е сравнително безопасно.
Ряхово е древно и дружелюбно село. Възникнало е още по римско време и е било част от Дунавския лимес. Това е напълно разбираемо, тъй като и от двете страни на реката – българската и румънската, са изградени синхронно селища, служещи за отбрана на територията.
По-късно, по времето на Първата световна война, тук се води ожесточена битка, известна в историята като офанзива Фламънда. Българските войни побеждават, но за победата плащат с човешки живот. Общо 312 войници са убити, ранени или безследно изчезнали. Паметник в тяхна чест има в центъра на селото.
Ряхово е едно от селата в Русенска област, което може да се похвали с много добра инфраструктура и с пълно с деца училище. Впрочем любопитен факт е, че в двора на училището има релефна карта на България. Малко хора знаят, че през 1961 г учител по география от селото се хваща и цяло лято вае от цимент Рила, Пирин, Стара планина, оформя долините и равнините, за да свърши с Черно море. Винаги се намират специалисти, които да отправят забележки, че Хасково не си е на мястото или Пазарджик е леко вляво, но идеята на учителя е била децата да виждат като на длан Родината си и докато играят в двора, да поглеждат към изключително разнообразния релеф на България. За последен път картата е освежавана през 2015 г., когато училището отбелязало 170-тата си годишнина.
Днес Ряхово има славата на българско село, което пази традициите и обичаите от фолклора ни. В навечерието на Коледа мъжката дружина обикаля къщите и нарича за здраве и берекет – обичай, който все още се изпълнява в автентичния си вид именно в Ряхово.
Плодородната земя ражда изобилие от плодове и зеленчуци, затова и тук, както и в съседното Сливо поле, са най-добрите градинари на областта. Това е причината по време на социализма в Ряхово да има консервна фабрика, в която се правеха изключителни плодови сокове. Сега фабрика няма, но продукцията се изкупува и обогатява пазарите в цялата страна.
Най-голямото богатство на селото е реката. Рибарите винаги са били част от картината тук. Сега им е трудно, тъй като рибата в Дунава е намаляла, а и промишленият риболов в рибарниците обезценява труда им. Остава тръпката от ранното ставане, от лодката, от мрежите, от вятъра, вълните и залеза над могъщия Дунав.
Точно на брега обаче има ресторант, в който всеки гост може да опита прясна дунавска риба. Рибната борса е в съседство и отваря сутрин в 7 часа, а затваря 12 часа по-късна. Тя е собственост на Антон Стоянов – известен рибар и предприемач, за когото хобито се е превърнало в бизнес. Да, тук наистина можете да си купите всякаква риба – от дунавските мряна, толстолоб, шаран, сом и платика до екзотичните есетри, които плуват царствено в басейните на комплекса.
Специалната рецепта за руховската рибена чорба включва поне три вида дунавска риба, печени предварително на скара зеленчуци и девесил за подправка – разкош, който ще ви накара отново да се върнете тук.
Докато се разхождахме в Ряхово, минахме покрай къщата на 98-годишната Божана Петкова – най-възрастната жителка на селото. Вече не вижда добре, но за нея се грижи дъщеря й. Тя е родена тук, тук се е оженила за съпруга си, тук е родила децата си, тук е запазила за себе си гробно място. И когато я попиташ дали не е искала да пътува, да разгледа, да види света, тя кротко отговаря – тук съм у дома, нищо не ми трябва.
Автор: Ася Пенчева