В каньона на река Черни Лом, който вие своите меандри сред стръмни скали и плодорадни поля, се намира най-малкото село в Русенска област. Там няма обхват на нито един от мобилните оператори, няма градски шум, няма дори хора за избирателна секция. Там големият властелин е природата. Най-малкото село всъщност е голямо начало за няколко туристически маршрута – познати и непознати.
Има три легенди за името на село Пепелина. Едната е романтична, другата – прагматична, а третата – малко страшна. Според красивия разказ имало девойка Пепелина, която била изумително красива и за да не бъде открадната от турците по време на османското владичество, баща й я затворил в квадратната дупка, високо в скалите, но я намерили, а тя скочила от отвесната скала. Кръстили селото на нейното име. Втората се свързва с пепелта, която вдигали въглищата, добивани за ковачите в съседното село Червен. Третата, малко ужасяваща, но пък достоверна легенда, е, че в района има много змии пепелянки, които дали името на селото. Във всеки от разказите сигурно има истина, но това, което днес можем да видим и преживеем в Пепелина, е невероятното съчетание от спорт и история.
Туристите, които гостуват в този район, имат възможност да избират в каква посока да тръгнат и с каква сложност да е техният преход. Два от маршрутите са кръгови – тръгва се от едно място и се връща отново там, а другите два – с преход.
Най-популярнен е маршрутът до пещерата Орлова чука, който е почистен и маркиран. От самата пещера може да се тръгне по стария Римски път и да се слезе до река Черни Лом, като туристите, избрали тази посока, трябва да следват сините линии на маркировката. Изходът е на скалния венец над Пепелина и той е един от красивите кръгови маршрути. Вторият също тръгва от Орлова чука до Римския път, но след него в посока наляво през атрактивен скален улей се връща отново в пещерата.
Най-новият и адреналинов маршрут обаче е “Пътят на исихастите”. Знае се, че скални манастири е имало още от най-ранното християнство. Такива са останали в Светите земи, Египед, Синай, Мала Азия, Кападокия, Кавказ, Кримския полуостов, Румъния, Гърция, Северна Македония и разбира се България. Най-голяма концентрация на скални манастири има в района на Поломието – река Русенски Лом и всички нейни притоци. Една от причините именно тук да са толкова много тези скални манастири, са варовиковите скали, които са лесни за дообработка. Някои от историците наричат района “Българската Света гора”, която е съществувала от късната античност до късното Средновековие.
В скалите над село Пепелина се намира манастирски комплекс, който все още не е проучен от историците, тъй като досега бе скрит от храсти и бръшлян. 600 години след исихастите любителите на адреналиновото изкачване по скалите отново могат да влязат в техните килии, в църквата и в монашеските помещения.
За да се премине по този път обаче е необходимо да имате специална екипировка или да ползвате тази на Туристическо дружество “Приста” в Русе.
От върха, където е равното било на скалата, се открива невероятна панорамна гледка към каньона на Черни Лом. Вляво се вижда дивата част на този район, в който няма никаква човешка дейност и е заселена само с диви животни – сърни, елени, язовци, лисици, чакали, диви прасета и всякакви дребни представители на животинския свят. На това било ще ви лъхне аромата на свежи билки, а докато слизате към село Пепелина, ще можете да си откъснете по някоя дива слива. Носете вода. Това е единственото, което е нужно в големи количества насред жегата, скалите и дивата природа на тази част от Русенска област.
Автор: Ася Пенчева