Когато тръгнете да опознавате Поломието, трябва да знаете едно – тук двама светци са си поделили покровителството над каньона и хората му. Това са света Марина, чийто дом е в Каран Върбовка, и свети Димитър Басарбовски, чието присъствие се усеща най-силно в селото му Басарбово.
На 27 октомври, ден след празника на свети Димитър Солунски, в село Басарбово правят курбан за здраве и отправят молитви за благословия от Бога и техния си светец светията Димитър Басарбовски.
Ако не четем житията, а слушаме легендите, предавани от столетия в поколенията, ще разберем, че светецът не е просто личност от историята на селището, а е онази основа, около която продължава да се гради вярата на българите и благоденствието им. Та тези хора разправят, че свети Димитър бил родом от селото им, родителите му били бедни, а той пасял стадата. Докато обикалял горите и полята, по невнимание настъпил гнездо врабци и така ги убил. За хората от този край врабците са важни птици и тяхното убиване може да се случи само в дните около Коледа, когато с тях отговяват – захранват се след дългия пост и едва тогава посягат към свинското. Това погазване на гнездото накарало Димитър да се откаже от света и да се посвети на Бога, като за постъпката си се разкайвал до края на живота си. Този крак, който стъпил върху гнездото, никога не обул. Точно по този начин е и изобразен в скалната църква над манастира.
Легендата разказва, че когато усетил края на земните си дни, свети Димитър просто легнал между два камъка и умрял. Това станало на 1 май – деня на пророк Йеремия, когато тук, в този край се правят обреди за дъжд. Такъв порой отнесъл тялото на светията в реката. Сляпо момиче, за които местните твърдят, че било света Марина, показало на хората мощите на светеца на място, което нощем било огрявано от светлина.
Тя била толкова ярка понякога, че местните вярвали, че там е заровено имане. Поискали от валията разрешение да копаят и когато започнали, намерили мощите на светеца. Натоварили ги с волска каруца, но на едно място животните спрели и отказали да продължат. Там направили църква. Мястото, където са намерени мощите пък, и до днес е отбелязано с двуметров камък.
Мощите на свети Димитър обикаляли по различни земи, но накрая спрели в Букурещ, чийто покровител е същият този светец, чието родно село е Басарбово. Там, в Патриаршията, всеки може да види ръката на светията и да го помоли за милост.
Ако тази легенда ви е развълнувала, Басарбовският скален манастир е мястото, където ще усетите наистина връзката с светеца. Това е единственият у нас действащ скален манастир, останал ни като наследства от 13-ти век. Монасите там са гостоприемни и не отказват беседа на всеки, който иска да научи повече за обителта им.
Самото село Басарбово, чието име телевизиите често бъркат и наричат Басарабово или Бесарабово, пише своята история още от времето на Второто българско царство.
Вероятно е било владение на тъста на цар Иван Александър Иванко Басараб. По-късно, вероятно заради чумата, селото е преместено и е сменено името на Басарбово. Хората са вярвали, че чумата така няма да ги открие и заради това правели тези радикални промени. И вероятно така е станало, а вярата им станала твърда като скалите, в които живее и днес свети Димитър.
Автор: Ася Пенчева